Чета днес пресата, и що да видя? Труд, стр. 4, 30-ти Октомври 2008-ма година. След христа. И ето що рече Иван Сотиров, видния демократ от СДС:
„Фактическото съпружеско съжителство може да е много широко разпространено в българското общество, но това не означава, че Семейният кодекс трябва да го отразява. Законът не е регистратор и трябва да отразява само положителните явления. А фактическото съжителство е резултат от покварата на ценностите, удар по морала и семейството.”
Опаа, дотам ли го докарахме. Поквара на ценностите и удар по морала и семейството? Бе я си иди в Саудитска Арабия или остров Атон,рапон с рапон. Този "модерен демократ" е същия дол дренки като Стефан Софиянски, който на 30-ти юни 2008г., каза пред Дарик радио следното:
„Ако аз бях кмет на София никога нямаше да дам разрешение за провеждането на гей парад. Не различавам позицията си от тази на Боян Расате. Тези хора имат право на личен живот и на избор, но нещо, което е отречено от Библията и е противоприродно, няма право на публичност. Това е все едно да има парад на джебчиите и те да развяват откраднатото, защото тези хора крадат морал",
Нещо което е „отречено от Библията” и „противоприродно” – „няма право на публичност”. Ето – нашите видни демократични лидери, под своята маска от рационалност са всъщност слуги на Яхова, продали са си душите на тъмния облак, стълба от огън, пламтящия храст, или както там им се явява в сънищата. Или в чекиите. Защо така буйствам? И аз като всеки анти-комунист и анти-фашист бих искал да видя жизнени демократични политици в България, но защо, защо трябва да са на нравственото ниво на Джордж Буш младши и Осама бен Ладен, и да подскачат все едно това е за похвала, та чак да настояват че тези които не са като тях са „покварени”.
Да изясним веднъж завинаги какъв е проблема с християните, и защо те - както и мюсюлманите – не бива да бъдат допускани да диктуват дневния ред на една европейска страна в 21-ви век.
Християните са хора, които твърдят че следват командите на други хора, които на своя страна твърдят че знаят какво иска от всички техният невидим ГОСПОД-АР.
А за теоретична база използват текст писан преди хиляди години в еврейската пустиня.
Тези хора:
1) вярват в невидимия си господар
2) вярват че той им казва как трябва да живеят
3) вярват че те изпълняват тези заповеди
4) вярват че има правото да изискват всички други хора на земята да се подчиняват на техния невидим господар
5) вярват че имат правото да използват насилие срещу хора които не се подчиняват на техния невидим господар
Християните са непредвидими психопати, които получават заповедите си от своя господар, а той поне да беше един. Днес в света има хиляди секти на християни, мюсюлмани и евреи, всяка от които вярва, че именно те разбират най-добре какво иска от тях невидимия господар.
И всичките имат смехотворните претенции, че тези които не спазват тяхната „нравственост”, са „покварени”. А колективно – тези 3 милиарда психари настояват, че който не вярва в невидимия господар, и не се старае да живее според заповедите му – такъв човек не би имал представа за добро и зло, за правилно и неправилно. Тоест – на тях интелекта и личната съвест е заменена с невидимия господар, и това било хубаво.
Какво да кажа. От мен ако зависеше – тези хора не биха имали правото да гледат деца, да гледат домашни животни, да гласуват, да притежават оръжие, и да карат превозни средства. Естествено положението на нещата не е такова. Но трябва всички да се опитаме да запазим поне завоюваното с толкова кръв и сълзи право, от края на 18-ти век – държавата и църквата да са разделени. Тоест – политика да не се прави според командите на невидимия господар. Вкъщи – ако щат да си режат кожичките, да се самобичуват, да правят секс само в мисионерска поза и само с малки момчета – техен избор. Но извън дома си – в социума – да са така добри да усмиряват своята лудост, както правим всички цивилизовани хора. Ама те не знаят че е лудост и не го усмиряват. Бреей, не свършват тези психопати! Таман си помисли човек че са останали вече само в Иран и Тексас и те пак и пак надигат глава и пак и пак искат всички хора да живеят според командите на техния невидим господар. Е – да ми ядат к*ра.
Showing posts with label сдс. Show all posts
Showing posts with label сдс. Show all posts
Thursday, October 30, 2008
Wednesday, September 10, 2008
Сините джуджета в орбита около национал социалистически квазар
В астрономията има понятие „червено джудже” – това е звезда, която е изгорила за милиони години своите запаси гориво и се свива до по-малък размер, излъчвайки вече не жълта, а червена светлина. Има и „сини гиганти”, многократно по-големи от нашето собствено слънце. Но сините гиганти със сигурност нямат място в тези редове. В полето на българската политика вече от няколко години разполагаме не с едно, а с три сини джуджета – джуджето на Софиянски; джуджето на Костов; джуджето на Юруков. Джуджето на Софиянски ние повече няма да засягаме, то е изброено просто от скрупульозност. И без това вече може да бъде засечено само от телескопите на БАН.
Колкото и да не им харесва, за отрицателно време родните демократи се свиха почти до патетичното състояние на руските си колеги – руските „сини джуджета” – Съюза на Десните Сили и „Яблоко”, които отдавна не са подушвали парламента и нямат никакви изгледи да имат такъв шанс в близкото десетилетие. Също както част от младата кръв на руските демократи се преля в екипа на Путин (и Медведев), така и част от нашата „синя кръв” се преля в ГЕРБ. Естествено, всички се надяваме, че Б.Б. не е В.П., поне не откъм лоялност спрямо съветските служби. А че ще има гоблени с избродирана негова усмивка на фона на слънце е доста вероятно.
Когато преди няколко години „Атака” превзе прожекторите (да използваме американизъм за описание на нашите пра-българи), техните представители, омотани с каиши и заключени в корсети, за да не се пръснат от осъзнаването на своя триумф, отричаха да са фашисти. „Ние не сме фашисти”, казваха вибриращи хора с усмивки прозиращи зад стоманени лица, подаващи се от намачкани ризи, „ние сме социалисти националисти”. И това беше достатъчно, за да започнат всички да се само-убеждават, че нещата не са чак толкова зле, в нашия парламент все-пак няма фашисти. А тези, които знаеха и помнеха, че „нацист” значи „национал-социалист”, си затраяха. Аз също.
И ето, че наближават парламентарни избори 2009, и ето наближава есен 2008, и ето, листата са още по дърветата, но принципите на демократите вече окапаха. Първоначално, през месеците непосредствено преди лятната ваканция, ГЕРБ играеше една игра, а СДС и ДСБ – друга. Играта на сините джуджета беше да покажат колко е очевидно именно те да бъдат политически партньори на Гербаджи Бойко, докато играта на самия Бойко беше да отговаря:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.
А в отговор на сините умилквания:
- „кажи, кажи че няма да си сътрудничиш с „Атака”, ювиги бате, кажи че аз също имам шанс”,
той даваше същия криптичен отговор:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.
А през това време „Атака” блъфираха със всички сили, като жаба надуваща се с въздух, за да покаже че е много голяма. Блъфирането бе възможно чрез наличието на организации на заклети атакери, които чрез своето присъствие на улицата и изпълняването на нареждането на партийната си върхушка, демонстрираха че „Атака” наистина съществува. Докато СДС и ДСБ, нямайки чисто физическия капацитет на волната партия, са принудени да ходят на уши и да правят задни салта, за да породят съмнения в българския наблюдател, че може би те също съществуват.
И ето, дойде време след непреките флиртове на Б.Б. с В.С., и СДС и ДСБ да започнат пряк флирт с пра-българите. Сините джуджета в случая са женските участници, които, впечатлени от надуването на мускули на мъжа, блъфиращ че е голям, силен и стабилен, си слагат малко по-разголено облекло и започват класическата спирала на опипване. Ето ги признаците, сочещи че гащичките вече са сменени с нови дантелени такива, и че в чантичката е сложен презерватив:
Девети септември 2008, Любов Панайотова (СДС) дава интервю за вестник „Сега”.
Въпрос - Има ли теоретична възможност СДС да участва в бъдещо управление, ако в него партньор е и "Атака"?
Отговор - Имаме решение на националния съвет, че няма да си партнираме единствено с партиите от тройната коалиция, тъй като те донесоха изключително много негативи на България. Нямаме друго решение.
Хммм. Това звучи ли като отговор „категорична няма да работим с нацисти”? Уви не. Звучи като „нищо не обещаваме. Каквото бамя покаже.”
После Любов допълва: „Това, което наблюдаваме от изказванията в парламента на "Атака" и от действията по определени закони, ние не виждаме допирни точки. Нямаме обща визия. Но ще се радвам, ако в предстоящия парламентарен сезон се намери възможност за сътрудничество при приемането на бюджета и другите важни закони.”
Да, за СДС „Атака” вече не са прокажени с които не бива да се контактува. Напротив, много хубаво ще е ако има възможности а сътрудничество. Срам не срам, но България над всичко. Да видим другото синьо джудже.
Десети септември 2008, Иван Костов, като гост в „Тази Сутрин” по bTV:
„ И „Атака” влиза в групата на партиите, които смятат, че правителството не си върши работата... „Атака” във вида, в които съществува, на позициите на които е, не е европейска алтернатива, но тя може да се развива и да променя управлението си. Но тя има и положителни неща – там не може да бъде отправено обвинение за корумпираност. Но на всеки трябва да се признае правото да извърви този път, а дали „Атака” ще го направи, е друг въпрос.”
Ето, мъжът с който флиртуваме, все още има негативни черти, но вече се вижда, че е тръгнал по пътя на цивилизоването. Само да го убедим да си сменя чорапите по-често, да се напива по-рядко, и той ще извърви своя път към общото семейно щастие.
Далеч съм от мисълта, че е невъзможно да се развие както отделен индивид, така и група хора. Може би някой ден и партия „Атака” ще е като ВМРО – претенциите за България на три океана ще се артикулират само на ракиена софра, а в политическото пространство ще се действа по умерено ченгеджийски - както правят всички културни хора на българската политическа сцена. Ченгеджи Петко – голяма му легитимност.
Но засега не „Атака” се качва на нивото на партийните ветерани – просто те слизат надолу, и това е логиката на настъпващото сближаване.
И българските гласоподаватели се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече бе невъзможно да се каже кой какъв е.
Колкото и да не им харесва, за отрицателно време родните демократи се свиха почти до патетичното състояние на руските си колеги – руските „сини джуджета” – Съюза на Десните Сили и „Яблоко”, които отдавна не са подушвали парламента и нямат никакви изгледи да имат такъв шанс в близкото десетилетие. Също както част от младата кръв на руските демократи се преля в екипа на Путин (и Медведев), така и част от нашата „синя кръв” се преля в ГЕРБ. Естествено, всички се надяваме, че Б.Б. не е В.П., поне не откъм лоялност спрямо съветските служби. А че ще има гоблени с избродирана негова усмивка на фона на слънце е доста вероятно.
Когато преди няколко години „Атака” превзе прожекторите (да използваме американизъм за описание на нашите пра-българи), техните представители, омотани с каиши и заключени в корсети, за да не се пръснат от осъзнаването на своя триумф, отричаха да са фашисти. „Ние не сме фашисти”, казваха вибриращи хора с усмивки прозиращи зад стоманени лица, подаващи се от намачкани ризи, „ние сме социалисти националисти”. И това беше достатъчно, за да започнат всички да се само-убеждават, че нещата не са чак толкова зле, в нашия парламент все-пак няма фашисти. А тези, които знаеха и помнеха, че „нацист” значи „национал-социалист”, си затраяха. Аз също.
И ето, че наближават парламентарни избори 2009, и ето наближава есен 2008, и ето, листата са още по дърветата, но принципите на демократите вече окапаха. Първоначално, през месеците непосредствено преди лятната ваканция, ГЕРБ играеше една игра, а СДС и ДСБ – друга. Играта на сините джуджета беше да покажат колко е очевидно именно те да бъдат политически партньори на Гербаджи Бойко, докато играта на самия Бойко беше да отговаря:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.
А в отговор на сините умилквания:
- „кажи, кажи че няма да си сътрудничиш с „Атака”, ювиги бате, кажи че аз също имам шанс”,
той даваше същия криптичен отговор:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.
А през това време „Атака” блъфираха със всички сили, като жаба надуваща се с въздух, за да покаже че е много голяма. Блъфирането бе възможно чрез наличието на организации на заклети атакери, които чрез своето присъствие на улицата и изпълняването на нареждането на партийната си върхушка, демонстрираха че „Атака” наистина съществува. Докато СДС и ДСБ, нямайки чисто физическия капацитет на волната партия, са принудени да ходят на уши и да правят задни салта, за да породят съмнения в българския наблюдател, че може би те също съществуват.
И ето, дойде време след непреките флиртове на Б.Б. с В.С., и СДС и ДСБ да започнат пряк флирт с пра-българите. Сините джуджета в случая са женските участници, които, впечатлени от надуването на мускули на мъжа, блъфиращ че е голям, силен и стабилен, си слагат малко по-разголено облекло и започват класическата спирала на опипване. Ето ги признаците, сочещи че гащичките вече са сменени с нови дантелени такива, и че в чантичката е сложен презерватив:
Девети септември 2008, Любов Панайотова (СДС) дава интервю за вестник „Сега”.
Въпрос - Има ли теоретична възможност СДС да участва в бъдещо управление, ако в него партньор е и "Атака"?
Отговор - Имаме решение на националния съвет, че няма да си партнираме единствено с партиите от тройната коалиция, тъй като те донесоха изключително много негативи на България. Нямаме друго решение.
Хммм. Това звучи ли като отговор „категорична няма да работим с нацисти”? Уви не. Звучи като „нищо не обещаваме. Каквото бамя покаже.”
После Любов допълва: „Това, което наблюдаваме от изказванията в парламента на "Атака" и от действията по определени закони, ние не виждаме допирни точки. Нямаме обща визия. Но ще се радвам, ако в предстоящия парламентарен сезон се намери възможност за сътрудничество при приемането на бюджета и другите важни закони.”
Да, за СДС „Атака” вече не са прокажени с които не бива да се контактува. Напротив, много хубаво ще е ако има възможности а сътрудничество. Срам не срам, но България над всичко. Да видим другото синьо джудже.
Десети септември 2008, Иван Костов, като гост в „Тази Сутрин” по bTV:
„ И „Атака” влиза в групата на партиите, които смятат, че правителството не си върши работата... „Атака” във вида, в които съществува, на позициите на които е, не е европейска алтернатива, но тя може да се развива и да променя управлението си. Но тя има и положителни неща – там не може да бъде отправено обвинение за корумпираност. Но на всеки трябва да се признае правото да извърви този път, а дали „Атака” ще го направи, е друг въпрос.”
Ето, мъжът с който флиртуваме, все още има негативни черти, но вече се вижда, че е тръгнал по пътя на цивилизоването. Само да го убедим да си сменя чорапите по-често, да се напива по-рядко, и той ще извърви своя път към общото семейно щастие.
Далеч съм от мисълта, че е невъзможно да се развие както отделен индивид, така и група хора. Може би някой ден и партия „Атака” ще е като ВМРО – претенциите за България на три океана ще се артикулират само на ракиена софра, а в политическото пространство ще се действа по умерено ченгеджийски - както правят всички културни хора на българската политическа сцена. Ченгеджи Петко – голяма му легитимност.
Но засега не „Атака” се качва на нивото на партийните ветерани – просто те слизат надолу, и това е логиката на настъпващото сближаване.
И българските гласоподаватели се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече бе невъзможно да се каже кой какъв е.
Subscribe to:
Posts (Atom)
