Сива, студена и обедняла антиутопийка с по-малко таксита

Сива, студена и обедняла антиутопийка с по-малко таксита

А сега да погледнем със спокоен песимизъм на процесите които се случват около нас. Именно сега – в първата десетодневка на 2009, атмосферата е общо взето доста тежичка. Грип върви по страната и втежнява главите на хората, запушва им носовете и измества гласовете им в по-долен регистър. Това не е изненадващо, защото се насъбраха няколко пласта стрес, които дълбаят ли дълбаят защитките ни. Много хора изведнъж казват „Я! Всичко било доста сиво и потискащо. Хората изглеждат зле. Защо?” Именно сега и именно тук – причината е комбинацията на стресови фактори от пет базови пласта.

Ниво първо: Зима е – стрес за всеки не-полярен бозайник. Особено за поизкривените уседнали градски бозайници. Особено за жителите на градове с жалки градски управи, които не могат да осигурят нормално (в смисъл запазващо елементарното достойнство) предвижване, нито пеша нито с транспорт. Липсата на живото-поддържаща климатична среда, съчетана с липсата на достойнство-поддържаща градска среда съвсем естествено тласка човек към преход към меланхолия.

Ниво второ: Световната икономическа криза – тук от една страна страхът се подсилва от международния характер на кризата – разтревожените лица на политици и държавници от именно тези „развити страни”, които българинът очакваше да са пример за живеене с „липса на криза”. Досега либералния консенсус в България гласеше: „Живеехме в гаден комунизъм. Това докара голяма криза. Сега сме в преход към „нормален живот”. Този преход също е изтъкан от кризи, но рано или късно, ще станем „развити”, и кризи няма да има.” Метафизичната база на това очакване се оказва все по-илюзорна, и това допълнително нагнетява неувереност и нестабилност в подсъзнателната оценка на случващото се. В съчетание с нарастващото с обидна монотонност обезценяване на доходите (инфлация), и още по-обидното спиране на финансовия поток от данъкоплатците на ЕС, който на теория би могъл значително да облекчи участта на България, сега световната рецесия и свиващия се драстично поток циркулиращи свободни пари са си съвсем силни стимули водещи към неосъзнато преминаване към страната на депресията.

Ниво трето: Спирането на газта. С това вече съвсем ставаме бебета, на които власт-имащите родителски заместители са казали че не ги обичат. Хем над храната е надвиснала опасност (ниво второ), хем и топлината поизчезва. Подсъзнанието на всички българи получава не само много силни сигнали „Опасност! Опасност!” но и „Безизходност! Безизходност! Безнадеждност!” А на рационално ниво – не е за подценяване също проблема с енергията. Ако гражданите минат на електро-отопляване, това означава че или ще изгърмят електро-инсталациите, или, за да не изгърмят, че България спира износа на ток в чужбина, т.е. спира още един поток кинти отвън, а от друга страна - още някой го отнася откъм липса на енергия.

Ниво четвърто: Международната ситуация. И тук си има достатъчно традиционно тревожни теми. В близкия изток отново ридаещи мургави хора тичат с окървавени деца в ръцете си; докато говорители на ООН заклеймяват конфликта; по линията Кремъл-Киев-Брюксел си текат сериозни противопоставяния, а Индия и Пакистан са в поредното си „предвоенно” състояние на мобилизация. В Гърция все още тлеят остатъците от бурните улични бунтове. Светът гледа с очакване и надежда новия демократичен негър, но той съвсем резонно отказва да заеме позиция, с рационализацията, че не може да се създава впечатления, че в САЩ има две администрации изпращащи противоречиви сигнали. Като си му дойде времето.

Ниво пето: Българските политически процеси. На фона на всичко описано по-горе, последното убежище за психиката на българския гражданин – ясни позиции, конфликти и съюзи на политическата сцена – също е отнето. Интуицията започва все по-настойчиво да подсказва, че въпреки различията и конфликтите на повърхността, вътрешните елементи на БСП, ГЕРБ и АТАКА са толкова сходни, че те са се насочили доста сериозно към една обща спойка и едно бъдещо правителство. Както казва Бареков, гръбнака на ГЕРБ са ченгета, а на БСП – ченгета и скрити ченгета. Да добавим и АТАКА, чийто гръбнак са не само тези униформени но и военни, бивши и сегашни. Както казва мистър С. Колибарски, България и Русия продължават да са скачени съдове с еднопосочен поток от единия съд към другия, въпреки повърхностните структурни различия. И ето че отново изглежда, че България е на път забавено да повтори руските процеси. Ще се възползвам от описанието на Виктор Пелевин, дадено в книгата му „ДПП НН” – след падането на СССР настана голяма мътилка, в която всякакви хищни риби се наместиха в добри мафиотски позиции. Но после мътилката се разсея, и те бяха изядени от реорганизиралите се хора с пагони. И ето, хората с пагони, под формата на трите най-големи български партии, изглежда са на път да циментират своята патриотична власт над нас. А сините и лилави лигльовци са на път да станат миниатюрни беззъби клубове на сплашени и купени „реформатори” като в Русия. Жалко – но процесите са си процеси, човек трябва да има ясен поглед без емоционални филтри, за да осъзнава какво става.

Добавяйки влиянието на всичките пет нива на стресово въздействие, стигаме съвсем резонно да общата нагласа, пулсираща в черепните кутии малко зад фронталните лобове – че човечеството като цяло, а по-прецизно – именно като нация и като отделни индивиди, навлизаме в период който е по-беден, по-оръфан, по-студен, по-опасен, по-малко свободен. Една сива анти-утопия за началото на 21-ви век.
От всички фактори, първа ще си отиде зимата.

Християнската сган иска да диктува дневния ред на България.

Чета днес пресата, и що да видя? Труд, стр. 4, 30-ти Октомври 2008-ма година. След христа. И ето що рече Иван Сотиров, видния демократ от СДС:
„Фактическото съпружеско съжителство може да е много широко разпространено в българското общество, но това не означава, че Семейният кодекс трябва да го отразява. Законът не е регистратор и трябва да отразява само положителните явления. А фактическото съжителство е резултат от покварата на ценностите, удар по морала и семейството.”
Опаа, дотам ли го докарахме. Поквара на ценностите и удар по морала и семейството? Бе я си иди в Саудитска Арабия или остров Атон,рапон с рапон. Този "модерен демократ" е същия дол дренки като Стефан Софиянски, който на 30-ти юни 2008г., каза пред Дарик радио следното:
„Ако аз бях кмет на София никога нямаше да дам разрешение за провеждането на гей парад. Не различавам позицията си от тази на Боян Расате. Тези хора имат право на личен живот и на избор, но нещо, което е отречено от Библията и е противоприродно, няма право на публичност. Това е все едно да има парад на джебчиите и те да развяват откраднатото, защото тези хора крадат морал",
Нещо което е „отречено от Библията” и „противоприродно” – „няма право на публичност”. Ето – нашите видни демократични лидери, под своята маска от рационалност са всъщност слуги на Яхова, продали са си душите на тъмния облак, стълба от огън, пламтящия храст, или както там им се явява в сънищата. Или в чекиите. Защо така буйствам? И аз като всеки анти-комунист и анти-фашист бих искал да видя жизнени демократични политици в България, но защо, защо трябва да са на нравственото ниво на Джордж Буш младши и Осама бен Ладен, и да подскачат все едно това е за похвала, та чак да настояват че тези които не са като тях са „покварени”.
Да изясним веднъж завинаги какъв е проблема с християните, и защо те - както и мюсюлманите – не бива да бъдат допускани да диктуват дневния ред на една европейска страна в 21-ви век.

Християните са хора, които твърдят че следват командите на други хора, които на своя страна твърдят че знаят какво иска от всички техният невидим ГОСПОД-АР.

А за теоретична база използват текст писан преди хиляди години в еврейската пустиня.

Тези хора:
1) вярват в невидимия си господар
2) вярват че той им казва как трябва да живеят
3) вярват че те изпълняват тези заповеди
4) вярват че има правото да изискват всички други хора на земята да се подчиняват на техния невидим господар
5) вярват че имат правото да използват насилие срещу хора които не се подчиняват на техния невидим господар

Християните са непредвидими психопати, които получават заповедите си от своя господар, а той поне да беше един. Днес в света има хиляди секти на християни, мюсюлмани и евреи, всяка от които вярва, че именно те разбират най-добре какво иска от тях невидимия господар.
И всичките имат смехотворните претенции, че тези които не спазват тяхната „нравственост”, са „покварени”. А колективно – тези 3 милиарда психари настояват, че който не вярва в невидимия господар, и не се старае да живее според заповедите му – такъв човек не би имал представа за добро и зло, за правилно и неправилно. Тоест – на тях интелекта и личната съвест е заменена с невидимия господар, и това било хубаво.
Какво да кажа. От мен ако зависеше – тези хора не биха имали правото да гледат деца, да гледат домашни животни, да гласуват, да притежават оръжие, и да карат превозни средства. Естествено положението на нещата не е такова. Но трябва всички да се опитаме да запазим поне завоюваното с толкова кръв и сълзи право, от края на 18-ти век – държавата и църквата да са разделени. Тоест – политика да не се прави според командите на невидимия господар. Вкъщи – ако щат да си режат кожичките, да се самобичуват, да правят секс само в мисионерска поза и само с малки момчета – техен избор. Но извън дома си – в социума – да са така добри да усмиряват своята лудост, както правим всички цивилизовани хора. Ама те не знаят че е лудост и не го усмиряват. Бреей, не свършват тези психопати! Таман си помисли човек че са останали вече само в Иран и Тексас и те пак и пак надигат глава и пак и пак искат всички хора да живеят според командите на техния невидим господар. Е – да ми ядат к*ра.

Сините джуджета в орбита около национал социалистически квазар

В астрономията има понятие „червено джудже” – това е звезда, която е изгорила за милиони години своите запаси гориво и се свива до по-малък размер, излъчвайки вече не жълта, а червена светлина. Има и „сини гиганти”, многократно по-големи от нашето собствено слънце. Но сините гиганти със сигурност нямат място в тези редове. В полето на българската политика вече от няколко години разполагаме не с едно, а с три сини джуджета – джуджето на Софиянски; джуджето на Костов; джуджето на Юруков. Джуджето на Софиянски ние повече няма да засягаме, то е изброено просто от скрупульозност. И без това вече може да бъде засечено само от телескопите на БАН.

Колкото и да не им харесва, за отрицателно време родните демократи се свиха почти до патетичното състояние на руските си колеги – руските „сини джуджета” – Съюза на Десните Сили и „Яблоко”, които отдавна не са подушвали парламента и нямат никакви изгледи да имат такъв шанс в близкото десетилетие. Също както част от младата кръв на руските демократи се преля в екипа на Путин (и Медведев), така и част от нашата „синя кръв” се преля в ГЕРБ. Естествено, всички се надяваме, че Б.Б. не е В.П., поне не откъм лоялност спрямо съветските служби. А че ще има гоблени с избродирана негова усмивка на фона на слънце е доста вероятно.

Когато преди няколко години „Атака” превзе прожекторите (да използваме американизъм за описание на нашите пра-българи), техните представители, омотани с каиши и заключени в корсети, за да не се пръснат от осъзнаването на своя триумф, отричаха да са фашисти. „Ние не сме фашисти”, казваха вибриращи хора с усмивки прозиращи зад стоманени лица, подаващи се от намачкани ризи, „ние сме социалисти националисти”. И това беше достатъчно, за да започнат всички да се само-убеждават, че нещата не са чак толкова зле, в нашия парламент все-пак няма фашисти. А тези, които знаеха и помнеха, че „нацист” значи „национал-социалист”, си затраяха. Аз също.

И ето, че наближават парламентарни избори 2009, и ето наближава есен 2008, и ето, листата са още по дърветата, но принципите на демократите вече окапаха. Първоначално, през месеците непосредствено преди лятната ваканция, ГЕРБ играеше една игра, а СДС и ДСБ – друга. Играта на сините джуджета беше да покажат колко е очевидно именно те да бъдат политически партньори на Гербаджи Бойко, докато играта на самия Бойко беше да отговаря:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.
А в отговор на сините умилквания:
- „кажи, кажи че няма да си сътрудничиш с „Атака”, ювиги бате, кажи че аз също имам шанс”,
той даваше същия криптичен отговор:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.

А през това време „Атака” блъфираха със всички сили, като жаба надуваща се с въздух, за да покаже че е много голяма. Блъфирането бе възможно чрез наличието на организации на заклети атакери, които чрез своето присъствие на улицата и изпълняването на нареждането на партийната си върхушка, демонстрираха че „Атака” наистина съществува. Докато СДС и ДСБ, нямайки чисто физическия капацитет на волната партия, са принудени да ходят на уши и да правят задни салта, за да породят съмнения в българския наблюдател, че може би те също съществуват.

И ето, дойде време след непреките флиртове на Б.Б. с В.С., и СДС и ДСБ да започнат пряк флирт с пра-българите. Сините джуджета в случая са женските участници, които, впечатлени от надуването на мускули на мъжа, блъфиращ че е голям, силен и стабилен, си слагат малко по-разголено облекло и започват класическата спирала на опипване. Ето ги признаците, сочещи че гащичките вече са сменени с нови дантелени такива, и че в чантичката е сложен презерватив:
Девети септември 2008, Любов Панайотова (СДС) дава интервю за вестник „Сега”.

Въпрос - Има ли теоретична възможност СДС да участва в бъдещо управление, ако в него партньор е и "Атака"?
Отговор - Имаме решение на националния съвет, че няма да си партнираме единствено с партиите от тройната коалиция, тъй като те донесоха изключително много негативи на България. Нямаме друго решение.

Хммм. Това звучи ли като отговор „категорична няма да работим с нацисти”? Уви не. Звучи като „нищо не обещаваме. Каквото бамя покаже.”

После Любов допълва: „Това, което наблюдаваме от изказванията в парламента на "Атака" и от действията по определени закони, ние не виждаме допирни точки. Нямаме обща визия. Но ще се радвам, ако в предстоящия парламентарен сезон се намери възможност за сътрудничество при приемането на бюджета и другите важни закони.”

Да, за СДС „Атака” вече не са прокажени с които не бива да се контактува. Напротив, много хубаво ще е ако има възможности а сътрудничество. Срам не срам, но България над всичко. Да видим другото синьо джудже.
Десети септември 2008, Иван Костов, като гост в „Тази Сутрин” по bTV:

„ И „Атака” влиза в групата на партиите, които смятат, че правителството не си върши работата... „Атака” във вида, в които съществува, на позициите на които е, не е европейска алтернатива, но тя може да се развива и да променя управлението си. Но тя има и положителни неща – там не може да бъде отправено обвинение за корумпираност. Но на всеки трябва да се признае правото да извърви този път, а дали „Атака” ще го направи, е друг въпрос.”

Ето, мъжът с който флиртуваме, все още има негативни черти, но вече се вижда, че е тръгнал по пътя на цивилизоването. Само да го убедим да си сменя чорапите по-често, да се напива по-рядко, и той ще извърви своя път към общото семейно щастие.
Далеч съм от мисълта, че е невъзможно да се развие както отделен индивид, така и група хора. Може би някой ден и партия „Атака” ще е като ВМРО – претенциите за България на три океана ще се артикулират само на ракиена софра, а в политическото пространство ще се действа по умерено ченгеджийски - както правят всички културни хора на българската политическа сцена. Ченгеджи Петко – голяма му легитимност.
Но засега не „Атака” се качва на нивото на партийните ветерани – просто те слизат надолу, и това е логиката на настъпващото сближаване.
И българските гласоподаватели се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече бе невъзможно да се каже кой какъв е.

The Georgia – Russia crisis: what was that all about?

The war is almost over
The conflict which erupted with sudden ferocity on August 8th, seems on the verge of sizzling out. The sides involved – Georgia, Russia, South Ossetia and Abhazia, will return to the status quo – or almost. The efforts of the two breakaway provinces of Georgia will now certainly be directed towards total absorption by their protector - Russia, not reintegration into Georgia. Georgia itself is the biggest loser – infrastructure losses form Russian bombardment, prestige losses for it’s army and political leadership, and a permanent loss of Abhazia and South Ossetia, which until this crisis have been poised in a judicial limbo, but now illusions of them returning to Georgia are dashed if not forever, then at least for the coming decades.
But what happened?
All these developments are the result of a drama, set off by the actions of the Georgian government. On August 7th, Georgia first agreed to a formal ceasefire with South Ossetia, and hours later launched a surprising blitz on the tiny quasi-state, before being overrun and pushed out by the Russian counter offensive. Whatever possessed Georgia’s leadership to take this step? Why suddenly attack a province, which is populated by Russian citizens (90 percent of south Ossetians hold Russian citizenship), and protected by the Russian army? What did the Georgian leadership try to prove? What gave them the hope that this gamble would pay off? A serious question especially now, that the world is a witness to how this gamble did not pay off, and disastrously so.
In the propaganda war Russia is the winner
Given the element of this absurd situation, Russia could not help but be the winner on the propaganda front. The president of Georgia Mikhail Saakashvilli, and other spokesmen for his regime put their money on the “nostalgia/idealism” oriented crisis PR – Georgia was presented as a tiny democracy being overrun by a giant authoritarian neighbor in the tradition of Hitler and Stalin conquering on false pretexts their neighbors. Undoubtedly a good choice of presenting the situation by the Georgian side, but their pleas did not convince the world. The far more realistic analogy to the current conflict is the Serbia – Kosovo crisis. And in this case – Georgia is the Serbia, and South Ossetia – the Kosovo. Although in reality the details of the situation are quite different from the Yugoslav wars, it is nevertheless these Balkan conflicts which come to mind, and not the third Reich annexing Czechoslovakia, or the USSR attacking Finland.
Bush’s credibility also low
Bush’s declarations concerning the “disproportionate and brutal” use of force by the Russians in their reply to the Georgian blitz, also ring hollow. Even if Bush was not a tired president at the end of his mandate, but still full of energy and determination, he would still not be convincing – after all, it is his government which reacted to the destruction of two skyscrapers by overrunning Iraq and Afghanistan. A bit late to speak of the dangers of disproportionate responses. In spite of both Georgian and Russian officials undermining each other’s credibility by carelessly flinging allegations of the fashionable “genocide” at each other,
For the fist time in decades Russia’s position in a conflict is the least compromised of all the sides involved
When the eyes of the world were focused entirely on Beijing, Mikhail Saakashvilli’s actions, and Russia’s counter actions pushed Georgia years back in a matter of mere days. In spite of all the atrocities during the Chechen wars, the crackdowns on the political opposition and on the freedom of speech, today Russian officials can be as smug as never before and they know it. After just a few days Russia is now seen again as an invincible superpower which has defeated utterly American-trained Georgians; it can again claim to be a peace-keeper which intervened on the side of the treacherously attacked South Ossetia; in fact, Ossestians having Russian passports – Russia’s position is utterly legitimate even if they do not claim to be peacekeepers, which they do, apparently from force of habit. What forced Georgia to give such a treat to Russia, at the price of its own humiliation? Although this question is not spiritual,
The answer is in Tibet
March 2008. China is preparing to show a face of happiness and prosperity to the world, the Olympic Games are imminent. Suddenly – unrest in Tibet, people breaking windows, setting cars on fire, looting. Another strange phenomenon. Tibetan Buddhist monks are known for not setting fire to things and looting, so who was in that crowd? In the best communist traditions, a trouble making crowd is made up of policemen in mufti, and the lumpen proletariat. Many are the occasions on which a communist regime may need some “violent rabble” on the street for some reason or other. But why March 2008? Why risk the world’s condemnations just before inviting the world to Beijing? What did China have to gain by producing days of rampage in Tibet, bearing the brunt of western criticism, and then rapidly putting down the protests? This brief eruption of violence on the western side of China happened simultaneously with another process on the east side of China, a process of the utmost importance for China’s national priorities:
Future unification with Taiwan
Although the unrest in Tibet gave various second-hand advantages to China’s government – it unified politically the Chinese population, it laid bare the extent to which the west is ready to criticize, without endangering its good relations with China; the main advantage was that the drama achieved its direct purpose. Influenced by the reports from Tibet, the Taiwanese public chose to elect into government those, who promised to build closer ties with China. The show of force in Tibet at the time of the elections in Taiwan paid off completely – the island nation is closer to China then ever, and set to move closer still.
In the 21st century geopolitics include influencing elections
Now that we have seen the other example from this year of how an orchestrated conflict on one side of the continent can influence elections on the other side, its time to return to the Caucasus mountains. What or who gave Georgia’s new leadership the idea that they can and must act in the way that they did? On August 11th Poland’s legendary opposition leader Lech Walesa gave an interview to the polish radio TOK FM, in which he said, that Georgian president Saakashvilli made a mistake by following the advice of untrustworthy western diplomats. What diplomats? What part of the west did they come from? This is not as hard to figure out as it first seems. Georgia is the ally of US, but more importantly – the ally of American neoconservatives
On the surface the aftermath of this short war seems to bode well only for Russia – it came out as the military, propaganda and prestige winner. Georgia is the loser – not only also in the fields of military power, propaganda and prestige, not only the infrastructure losses, not only its current regime is set ready to tumble after this disastrous military adventure, but Georgian democracy itself may be under threat. This should also spell a geopolitical setback for the USA. But that depends on what we mean by the USA, because Bush’s USA is almost over, and the world awaits either Obama’s or McCain’s USA. And now we come to the core of the problem: suppose certain groups have invested in a presidential candidate. Suppose he appears to be losing to his younger opponent. America no longer seems to need the “old guard”. For what is the old guard good for, except to resist the
Old super-enemy Russia
So, now, if we are ready to lay aside our pink glasses, we can deduce the whole picture. The new government in Georgia is desperately trying to escape Russia’s influence. It is looking for protection from the USA. Its leaders quickly learn to speak the correct words about democracy, freedom, liberty and transparency. They are even seduced by a promise of joining NATO in the misty future. And then certain American diplomats appear. They tell the Georgian government, which is eager to please, that now the time has come to strike. Now is the time to regain Georgia’s territorial integrity once and for all. The Russians will bark but they will not bite. And Georgia’s government believed them, to its downfall. But the objectives of those mysterious diplomats have been achieved - now the American public has again remembered that Russia is their super-enemy, the arch-villain of freedom, liberty and everything decent. And support for the only man who appears to be able to deal with Russia the super-enemy, is on the rise. Where would we be without the “old guard’?
This is all theoretical of course,
But as all political analysts know – if you watch enough of the official news, you begin to get an idea of what goes on beneath the surface. It looks like history has again gone a full circle, and we are back to the pre WWI years, where the leaders of nations are playing complicated chess games against each other, using real people and even small nations as pawns. Is this the legendary “stability” which everyone seems to be after? Perhaps. But at what cost? For an immediate answer, we only have to look at the pictured from Georgia.

Комунисти индиана джоунс

Руски комунисти са обидени от новия Индиана Джоунс (http://news.vestnik24.com/society/society_590735.html) - как така филма изкарва че те са лошите и че са търсили кристален череп през 1950-те? Пълна клевета... Д'ееби и чикиджиите, но защо, какво ги кара да реагират така? Отговорът е ясен, същият който давам на въпроса защо египтяните забраниха втората матрица (http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/film/2980432.stm) - острата реакция на очевидно фантастични филми се обяснява с липсата на разграничение между фантазия и реалност. Очевидно и съответните комунисти и съответните мюсюлмани живеят в свят, в който фантазия и реалност така са се слели, че нямат критерий за тяхното разделяне. И матрицата и индиана джоунс и корана и ленин са еднакво реални за тези примати.