Сива, студена и обедняла антиутопийка с по-малко таксита

Сива, студена и обедняла антиутопийка с по-малко таксита

А сега да погледнем със спокоен песимизъм на процесите които се случват около нас. Именно сега – в първата десетодневка на 2009, атмосферата е общо взето доста тежичка. Грип върви по страната и втежнява главите на хората, запушва им носовете и измества гласовете им в по-долен регистър. Това не е изненадващо, защото се насъбраха няколко пласта стрес, които дълбаят ли дълбаят защитките ни. Много хора изведнъж казват „Я! Всичко било доста сиво и потискащо. Хората изглеждат зле. Защо?” Именно сега и именно тук – причината е комбинацията на стресови фактори от пет базови пласта.

Ниво първо: Зима е – стрес за всеки не-полярен бозайник. Особено за поизкривените уседнали градски бозайници. Особено за жителите на градове с жалки градски управи, които не могат да осигурят нормално (в смисъл запазващо елементарното достойнство) предвижване, нито пеша нито с транспорт. Липсата на живото-поддържаща климатична среда, съчетана с липсата на достойнство-поддържаща градска среда съвсем естествено тласка човек към преход към меланхолия.

Ниво второ: Световната икономическа криза – тук от една страна страхът се подсилва от международния характер на кризата – разтревожените лица на политици и държавници от именно тези „развити страни”, които българинът очакваше да са пример за живеене с „липса на криза”. Досега либералния консенсус в България гласеше: „Живеехме в гаден комунизъм. Това докара голяма криза. Сега сме в преход към „нормален живот”. Този преход също е изтъкан от кризи, но рано или късно, ще станем „развити”, и кризи няма да има.” Метафизичната база на това очакване се оказва все по-илюзорна, и това допълнително нагнетява неувереност и нестабилност в подсъзнателната оценка на случващото се. В съчетание с нарастващото с обидна монотонност обезценяване на доходите (инфлация), и още по-обидното спиране на финансовия поток от данъкоплатците на ЕС, който на теория би могъл значително да облекчи участта на България, сега световната рецесия и свиващия се драстично поток циркулиращи свободни пари са си съвсем силни стимули водещи към неосъзнато преминаване към страната на депресията.

Ниво трето: Спирането на газта. С това вече съвсем ставаме бебета, на които власт-имащите родителски заместители са казали че не ги обичат. Хем над храната е надвиснала опасност (ниво второ), хем и топлината поизчезва. Подсъзнанието на всички българи получава не само много силни сигнали „Опасност! Опасност!” но и „Безизходност! Безизходност! Безнадеждност!” А на рационално ниво – не е за подценяване също проблема с енергията. Ако гражданите минат на електро-отопляване, това означава че или ще изгърмят електро-инсталациите, или, за да не изгърмят, че България спира износа на ток в чужбина, т.е. спира още един поток кинти отвън, а от друга страна - още някой го отнася откъм липса на енергия.

Ниво четвърто: Международната ситуация. И тук си има достатъчно традиционно тревожни теми. В близкия изток отново ридаещи мургави хора тичат с окървавени деца в ръцете си; докато говорители на ООН заклеймяват конфликта; по линията Кремъл-Киев-Брюксел си текат сериозни противопоставяния, а Индия и Пакистан са в поредното си „предвоенно” състояние на мобилизация. В Гърция все още тлеят остатъците от бурните улични бунтове. Светът гледа с очакване и надежда новия демократичен негър, но той съвсем резонно отказва да заеме позиция, с рационализацията, че не може да се създава впечатления, че в САЩ има две администрации изпращащи противоречиви сигнали. Като си му дойде времето.

Ниво пето: Българските политически процеси. На фона на всичко описано по-горе, последното убежище за психиката на българския гражданин – ясни позиции, конфликти и съюзи на политическата сцена – също е отнето. Интуицията започва все по-настойчиво да подсказва, че въпреки различията и конфликтите на повърхността, вътрешните елементи на БСП, ГЕРБ и АТАКА са толкова сходни, че те са се насочили доста сериозно към една обща спойка и едно бъдещо правителство. Както казва Бареков, гръбнака на ГЕРБ са ченгета, а на БСП – ченгета и скрити ченгета. Да добавим и АТАКА, чийто гръбнак са не само тези униформени но и военни, бивши и сегашни. Както казва мистър С. Колибарски, България и Русия продължават да са скачени съдове с еднопосочен поток от единия съд към другия, въпреки повърхностните структурни различия. И ето че отново изглежда, че България е на път забавено да повтори руските процеси. Ще се възползвам от описанието на Виктор Пелевин, дадено в книгата му „ДПП НН” – след падането на СССР настана голяма мътилка, в която всякакви хищни риби се наместиха в добри мафиотски позиции. Но после мътилката се разсея, и те бяха изядени от реорганизиралите се хора с пагони. И ето, хората с пагони, под формата на трите най-големи български партии, изглежда са на път да циментират своята патриотична власт над нас. А сините и лилави лигльовци са на път да станат миниатюрни беззъби клубове на сплашени и купени „реформатори” като в Русия. Жалко – но процесите са си процеси, човек трябва да има ясен поглед без емоционални филтри, за да осъзнава какво става.

Добавяйки влиянието на всичките пет нива на стресово въздействие, стигаме съвсем резонно да общата нагласа, пулсираща в черепните кутии малко зад фронталните лобове – че човечеството като цяло, а по-прецизно – именно като нация и като отделни индивиди, навлизаме в период който е по-беден, по-оръфан, по-студен, по-опасен, по-малко свободен. Една сива анти-утопия за началото на 21-ви век.
От всички фактори, първа ще си отиде зимата.