Сините джуджета в орбита около национал социалистически квазар

В астрономията има понятие „червено джудже” – това е звезда, която е изгорила за милиони години своите запаси гориво и се свива до по-малък размер, излъчвайки вече не жълта, а червена светлина. Има и „сини гиганти”, многократно по-големи от нашето собствено слънце. Но сините гиганти със сигурност нямат място в тези редове. В полето на българската политика вече от няколко години разполагаме не с едно, а с три сини джуджета – джуджето на Софиянски; джуджето на Костов; джуджето на Юруков. Джуджето на Софиянски ние повече няма да засягаме, то е изброено просто от скрупульозност. И без това вече може да бъде засечено само от телескопите на БАН.

Колкото и да не им харесва, за отрицателно време родните демократи се свиха почти до патетичното състояние на руските си колеги – руските „сини джуджета” – Съюза на Десните Сили и „Яблоко”, които отдавна не са подушвали парламента и нямат никакви изгледи да имат такъв шанс в близкото десетилетие. Също както част от младата кръв на руските демократи се преля в екипа на Путин (и Медведев), така и част от нашата „синя кръв” се преля в ГЕРБ. Естествено, всички се надяваме, че Б.Б. не е В.П., поне не откъм лоялност спрямо съветските служби. А че ще има гоблени с избродирана негова усмивка на фона на слънце е доста вероятно.

Когато преди няколко години „Атака” превзе прожекторите (да използваме американизъм за описание на нашите пра-българи), техните представители, омотани с каиши и заключени в корсети, за да не се пръснат от осъзнаването на своя триумф, отричаха да са фашисти. „Ние не сме фашисти”, казваха вибриращи хора с усмивки прозиращи зад стоманени лица, подаващи се от намачкани ризи, „ние сме социалисти националисти”. И това беше достатъчно, за да започнат всички да се само-убеждават, че нещата не са чак толкова зле, в нашия парламент все-пак няма фашисти. А тези, които знаеха и помнеха, че „нацист” значи „национал-социалист”, си затраяха. Аз също.

И ето, че наближават парламентарни избори 2009, и ето наближава есен 2008, и ето, листата са още по дърветата, но принципите на демократите вече окапаха. Първоначално, през месеците непосредствено преди лятната ваканция, ГЕРБ играеше една игра, а СДС и ДСБ – друга. Играта на сините джуджета беше да покажат колко е очевидно именно те да бъдат политически партньори на Гербаджи Бойко, докато играта на самия Бойко беше да отговаря:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.
А в отговор на сините умилквания:
- „кажи, кажи че няма да си сътрудничиш с „Атака”, ювиги бате, кажи че аз също имам шанс”,
той даваше същия криптичен отговор:
- „Ааа, не знам. Каквото кажат от ЕНП”.

А през това време „Атака” блъфираха със всички сили, като жаба надуваща се с въздух, за да покаже че е много голяма. Блъфирането бе възможно чрез наличието на организации на заклети атакери, които чрез своето присъствие на улицата и изпълняването на нареждането на партийната си върхушка, демонстрираха че „Атака” наистина съществува. Докато СДС и ДСБ, нямайки чисто физическия капацитет на волната партия, са принудени да ходят на уши и да правят задни салта, за да породят съмнения в българския наблюдател, че може би те също съществуват.

И ето, дойде време след непреките флиртове на Б.Б. с В.С., и СДС и ДСБ да започнат пряк флирт с пра-българите. Сините джуджета в случая са женските участници, които, впечатлени от надуването на мускули на мъжа, блъфиращ че е голям, силен и стабилен, си слагат малко по-разголено облекло и започват класическата спирала на опипване. Ето ги признаците, сочещи че гащичките вече са сменени с нови дантелени такива, и че в чантичката е сложен презерватив:
Девети септември 2008, Любов Панайотова (СДС) дава интервю за вестник „Сега”.

Въпрос - Има ли теоретична възможност СДС да участва в бъдещо управление, ако в него партньор е и "Атака"?
Отговор - Имаме решение на националния съвет, че няма да си партнираме единствено с партиите от тройната коалиция, тъй като те донесоха изключително много негативи на България. Нямаме друго решение.

Хммм. Това звучи ли като отговор „категорична няма да работим с нацисти”? Уви не. Звучи като „нищо не обещаваме. Каквото бамя покаже.”

После Любов допълва: „Това, което наблюдаваме от изказванията в парламента на "Атака" и от действията по определени закони, ние не виждаме допирни точки. Нямаме обща визия. Но ще се радвам, ако в предстоящия парламентарен сезон се намери възможност за сътрудничество при приемането на бюджета и другите важни закони.”

Да, за СДС „Атака” вече не са прокажени с които не бива да се контактува. Напротив, много хубаво ще е ако има възможности а сътрудничество. Срам не срам, но България над всичко. Да видим другото синьо джудже.
Десети септември 2008, Иван Костов, като гост в „Тази Сутрин” по bTV:

„ И „Атака” влиза в групата на партиите, които смятат, че правителството не си върши работата... „Атака” във вида, в които съществува, на позициите на които е, не е европейска алтернатива, но тя може да се развива и да променя управлението си. Но тя има и положителни неща – там не може да бъде отправено обвинение за корумпираност. Но на всеки трябва да се признае правото да извърви този път, а дали „Атака” ще го направи, е друг въпрос.”

Ето, мъжът с който флиртуваме, все още има негативни черти, но вече се вижда, че е тръгнал по пътя на цивилизоването. Само да го убедим да си сменя чорапите по-често, да се напива по-рядко, и той ще извърви своя път към общото семейно щастие.
Далеч съм от мисълта, че е невъзможно да се развие както отделен индивид, така и група хора. Може би някой ден и партия „Атака” ще е като ВМРО – претенциите за България на три океана ще се артикулират само на ракиена софра, а в политическото пространство ще се действа по умерено ченгеджийски - както правят всички културни хора на българската политическа сцена. Ченгеджи Петко – голяма му легитимност.
Но засега не „Атака” се качва на нивото на партийните ветерани – просто те слизат надолу, и това е логиката на настъпващото сближаване.
И българските гласоподаватели се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече бе невъзможно да се каже кой какъв е.